На 5 септември (неделя) от 11.30 ч. до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, ВМРО отдава почит към паметта на легендарния водач на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Тази година се навършват 97 години от убийството на българския национален герой и велик лидер на Революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието e в навечерието на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

На събитието ще присъстват лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, членове на националното ръководство на партията, кметове и общински съветници от цялата страна, стотици членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат традиционната клетва за вярност към ВМРО  – над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.

На събитието реч ще произнесе Красимир Каракачанов, който използва повода всяка година да направи исторически паралел с делото на Старио и на всички емблематични войводи на ВМРО, дали живота си за освобождението на Македония и обединението на българските земи и актуалната политическа обстановка.

В навечерието на Съединението ние Ви припомняме емблематични цитати от Тодор Александров. През март 1924 година пише писмо до българското правителство:

„ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе.“

Преди да бъде убит некоронованият цар на планината в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише още:

„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе…“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *